Скандална поправка на правителството в “Плана” лишава България от широколентов и общодостъпен интернет

Нова скандална промяна в Плана за възстановяване и устойчивост от ЕС направи правителството в последния момент без широко обсъждане и без сериозна аргументация. На практика държавата се отказва от въвеждането на широколентов интернет, който ще покрие цялата страна, а на негово място създава нещо като държавен телеком, който според експерти е обречен на фалит. За промяната алармира бившия зам.-министър на транспорта в служебните правителства на Стефан Янев Андреана Атанасова. Според нея Планът е редактиран и променен почти изцяло спрямо версията, която беше публично анонсирана от правителството на ГЕРБ през април 2020 г. и официално представена от служебния кабинет на 15.10.2021 г.

Ето какво казва пред “24 часа”, Андреана Атанасова, която е председател на Управителния съвет на Алианса на технологичната индустрия:

“Определено съм изненадана не само аз, но и цялата телекомуникационна и технологична индустрия. Разгръщането на 5G мрежи е основен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 г. прие стратегически документ “5G за Европа: План за действие”, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от ЕС.

Неслучайно в насоките към държавите членки относно Механизма за възстановяване и устойчивост е посочено, че непрекъсваемата 5G свързаност е ключова за възстановяването на икономиките след кризата.

Включването на този елемент в Националния план за възстановяване и устойчивост беше изключително позитивно приет от Европейската комисия и неговото премахване може да доведе до съществено изоставане на България от общото технологично развитие в Европа и света.

С промените се променя принципно концепцията за осигуряване на бързо и добре планирано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи.

В първоначалния вариант на проекта беше заложено изграждане на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по основните пътни коридори, която също като транспортните магистрали осигурява бърза комуникационна свързаност на територията на цялата страна. Така във всички региони, използвайки съществуващи съоръжения и изграждайки нови, се създава възможност за разгръщане на мрежи с много голям капацитет не само в урбанизирани територии, но и в 500 слабо населени и отдалечени места, където се осигурява достъп до широколентови услуги на 200 000 домакинства.

Като отделно направление в този проект беше предвидена модернизация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишаване на нейния капацитет. Проектът включваше освен отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, така и ясен модел на планиране, изграждане и стопанисване на изградената мрежа чрез нотификация на една от най-често използваните за такъв вид дейности в ЕС схема за държавна помощ.

След публикуването на преработените проекти през март 2022 г. се оказа, че този проект е променен поради неясни причини, тъй като до декември 2021 г., когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по официално внесения проект, коментари по същество от страна на комисията никога не е имало.

В новия вариант се поставя акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за целта първоначално предвидените средства от 98 млн. лв. нарастват на 316 млн. лв. за сметка на отпадането на 5G коридорите и идеята за монтиране на соларни панели за захранване на клетки в труднодостъпни райони.

Остава елементът за изграждане на широколентов достъп в слабо населени и отдалечени райони, в които ще бъде осигурен достъп до 1GB свързаност на 300 000 души. Не става ясно кои са тези райони, как са определени, отчетена ли е съществуващата инфраструктура и възможността за нейното преизползване, как точно е избран индикаторът за 300 хил. души и какъв е интересът на операторите да използват опорната мрежа на администрацията, за да предоставят услуги на гражданите в тези райони.

Защо държавния телеком е обречен на неуспех

Ролята на държавата, особено на един толкова зрял конкурентен пазар, е да създава правни и регулаторни условия за ефективното му развитие, а не да се включва като участник в него.

Съгласно годишния доклад на комисията за регулиране на съобщенията за 2020 г. у нас има регистрирани 1126 предприятия за предоставяне на електронни мрежи и услуги, 861 от които осъществяват активна дейност.

Вложените инвестиции от 397 предприятия през същата година в изграждането и поддържането на обществени електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лв.

Държавата няма нито човешкия, нито финансовия ресурс, за да е ефективен конкурент на частните икономически субекти на този пазар.

Нормално е държавата да насърчи интереса не чрез инвестиране в изграждане на държавна мрежа, а чрез създаване на благоприятни условия на частните инвеститори и инвестиране в публични услуги за гражданите, подпомагане повишаването на цифровите умения и търсенето на гражданите.

Всяка една услуга си има цена. За да може държавата да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя трябва да я поддържа и модернизира.

Разходите за това трябва да бъдат покривани или от приходи от предоставянето й или от средства от държавния бюджет.

В представения проект не е ясно какъв подход ще бъде избран и какъв е потенциалният интерес на операторите за използването на държавната мрежа.

Една от основните цели на Механизма за възстановяване и устойчивост е да се подпомогнат инвестициите, които във времена на кризи намаляват драстично, за да се ускори възстановяването и да се засили потенциалът за дългосрочен растеж.

Влагането на европейски средства за изграждане на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов ресурс на операторите, който ще се използва за закупуване, инсталиране и пускане в експлоатация на активно оборудване. Това практически води до намаляване на размера на вложената инвестиция и в крайна сметка до намаляване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните потребители.

Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лв., които да се използват за абонаментни схеми и крайни устройства за ползване на високоскоростен достъп до услуги.

Предишният вариант на плана беше публично представен и широко обсъждан в продължение на повече от една година. В подкрепа на този план операторите официално декларираха, че се ангажират да инвестират още 300 млн. лв. в активно оборудване и основна мрежа, което е отразено и в публикувания вариант на проекта.

Сегашните генерални промени са направени на тъмно в последния момент и без широко обсъждане с професионалната общност.

А ето как сайтът Клуб “Z” разяснява казуса:

Държавата планира да направи държавна телекомуникационна мрежа. Това става ясно от редактирания Национален план за възстановяване и устойчивост, качен на сайта nextgeneration.bg.

Планът е редактиран и променен почти изцяло спрямо версията, която беше публично анонсирана от правителството на ГЕРБ през април 2020 г. и официално представена от служебния кабинет на 15.10.2021 г.

Правителството на Бойко Борисов обяви в края на мандата си, че в частта “телекомуникации” планира до 2025 г. да бъде осигурена свързаност от пето поколение (5G) по ключови транспортни коридори и и да подобри интернет покритието в периферни, слабо населени и селски райони. Същевременно проектът по Националния план за възстановяване и устойчивост „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ бе обявен за обект с национално значение.

Първоначалният вариант на Плана включваше финансиране, осигурено изцяло от Механизма за възстановяване и устойчивост, което е на обща стойност 685,1 млн. лева. Те бяха разпределени в пет направления: осигуряване на 5G свързаност по ключови транспортни коридори; подобряване на покритието в населените места; развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет; „зелена“ свързаност; стимулиране на потреблението.

Тогава става ясно и че дейностите по проекта ще привлекат допълнителни инвестиции от страна на телекомуникационните оператори в размер на 320 млн. лв., което е официално заложено в текста на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Така наречените “5G коридори” са фокус за еврокомисията още от 2018 г., когато няколко държави-членки предприеха важни стъпки за разширяване на Европейската 5G мрежа чрез подписване на регионални споразумения за 5G коридори. В следствие на тези нови споразумения, както и на предишните договорености между други европейски страни, започва да се изгражда паневропейска мрежа от 5G коридори със стотици километри магистрали. Целта е Европа да се позиционира на картата на 5G иновациите пред държави като САЩ, Япония, Южна Корея, Китай, които усилено работят в тази посока.

На 11 март 2022 г. на сайта nextgeneration.bg, създаден от правителството на ГЕРБ, се появява документ, озаглавен “Преработени в отговор на коментарите на ЕК проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост”. Преработените проекти са представяни избирателно от вицепремиера Асен Василев. Проведени бяха публични представяния по темите Енергетика, Транспорт и Здравеопазване, но за телекомуникациите публична информация липсва.

По време на изслушване в пленарна зала на 11 март, Василев, цитиран от Дневник, каза още, че “откакто е изработен първоначалният вариант на плана, няма промяна в обема на грантовите схеми, а само в броя им, който е завишен”. За разлика от оперативните програми парите по плана се връщат, ако не си свършим работата по реформите, подчертава Василев.

Обновеният документ обаче няма нищо общо с първоначалния му вариант. Парите, които са предвидени по проекта и целят разгръщането на мрежи, които ще се ползват от операторите, които така или иначе притежават лиценз за честотите, и които имат реален потенциал да допринесат за възстановяване на икономиката и в полза на гражданите чрез предоставяне на услуги, се орязват значително.

Вместо гарантираното покритие на почти цялата страна с гигабитова свързаност и 5G коридори, новият план включва осигуряване на достъп за само 300 000 души, които не е ясно на какъв принцип ще бъдат избирани. В предходния вариант обхватът на плана предвиждаше осигуряване на покритие за над 200 000 домакинства, което ефективно покрива над 450 000 души.

Планът предвижда и още около 300 млн. лв., двойно повече от първоначалния вариант, да бъдат отделени за модернизация на държавната мрежа, която ще осигури свързване на:

55% административни органи, включително общини (официални документи, свързани със статута на гражданите и тяхното имущество);

25% институции в сферата на сигурността и обществената безопасност (полиция, съдилища, граничен контрол);

6% образователни институции (училища, университети, академични среди, читалищни и културни центрове);

6% институции за социално подпомагане (бюра по труда, социално подпомагане);

4% здравни институции (болници, екипи за спешна помощ, здравно осигуряване);

4% институции за гражданска защита (вкл. противопожарни отдели, помощ при бедствия).

Така реално държавата иска да осигури основна гигабитова свързаност на държавните институции, а не на бизнеса и гражданите, което реално генерира добавена стойност в икономиката. Според плана “ Оптичната свързаност изградена по тази дейност ще се използва за разширяване на географския обхват и оптичния капацитет на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) за свързване на общински центрове.”

Още по-интересна е формулировката относно това кой ще изгражда тази мрежа. На с. 7 от преработения план пише, че “Условията за сключване на договор за доставка и монтаж на активно оборудване следва да предвиждат изисквания за осигуряване на диверсификация на доставчиците, използващи различни технологии и бизнес практики, които имат капацитет да се справят с нарушаването на конкуренцията и да допринасят за устойчивото развитие, зелената и цифровата трансформация на българската икономика.”

Обяснението на държавата

Отдалечените и слабо населените региони са икономически нерентабилни по отношение на пазарните механизми. Тяхното население има ограничени финансови възможности и относително слабо познаване на интернет и информационните технологии, което предполага слабо първоначално търсене на съответните услуги. Социално-икономическите фактори, които допринасят за ниското равнище на разпространение на широколентовия достъп в селските райони, са ниските доходи на населението, лошото образование и липсата на достъп до нови технологии, лошото качество на услугите или застаряването на населението. Характеристиките на тези региони обясняват липсата на инициатива на частния сектор и ограничените частни инвестиции.

Тук се намесва държава, според която “това изисква държавна намеса в тези региони, за да се намери трайно решение на проблема и да се стимулира икономическият растеж.”

Как си представя държавата, че това ще се случи?

За средно населените райони е целесъобразно да се осигури широколентова свързаност за нуждите на държавните институции и публичните институции като общини, библиотеки, училища и др.,

Създаване на безплатни безжични зони около обществени сгради и институции, изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии, към национални опорни мрежи и др.

Стимулиране на предлагането и търсенето на услуги, осъществявани чрез широколентови мрежи, насочени към повишаване на цифровата грамотност на населението и насърчаване на използването на електронни услуги.

Според плана ще бъде регламентиран отворен достъп за всички лицензирани мобилни оператори, които биха имали пазарен интерес да осигурят високоскоростно мобилно покритие. Не е ясно как операторите ще имат интерес да ползват инфраструктура, която е изградена и контролирана от държавата и то в райони, в които пазарната логика по принцип не би довела до въвеждане на мрежа. Нещо повече, създаване на публични WiFi мрежи в условия, в които 5G може да осигури много по-добро качество, обхват и дори удобство за потребителя, е предложение със съмнителни резултати.

Въпреки че промените се правят под мотото държавата да осигури интернет там, където няма икономическа логика операторите да градят мрежа, авторите на плана признават, че всъщност “пасивната инфраструктура ще замени до известна степен съществуващата инфраструктура. Не се предвижда, че всички съществуващи оператори ще мигрират към новата мрежа, а по-скоро ще продължат да експлоатират своите съществуващи мрежи.”

Това на практика означава, че държавата ще дублира съществуващи мрежи на телекомите, без да е ясно какво ще постигне с това. И освен това тези промени са насочени към крайни потребители едва косвено, фокусът е върху администрацията, общините (55% от таргета), полицията, съдилищата и други държавни институции.

Индикаторите за успех посочват, че от стартова стойност 129 общински центрове, през 2026 г. държавата планира да достигне 256 общини. Броят хора “с възможен достъп” според проекта е 300 000 души. Според документа 99.9% от дейностите ще бъдат възлагани чрез обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, които често отнемат години и почти винаги са обжалвани от участниците. Дори планът да бъде одобрен утре, селекцията на изпълнители и достигане до успех до крайния срок 2026 г. е по-скоро нереалистично. Не е ясно и какво ще се случва с държавната мрежа след този срок.

Какъв е опитът на държавата с изграждането на обществена мрежа

Държавата вече има опит със създаването на дружества, които да управляват държавна мрежа. Едно такова дружество е “Булгартел” АД, дъщерна фирма на Български Енергиен Холдинг (БЕХ) ЕАД, което притежава собствена мрежа за предоставяне на телекомуникационни услуги на територията на България, Балканския полуостров и Европа. „Булгартел“ АД е създадена на 30.11.2004 г. и e дъщерно дружество на „Булгартрансгаз“ ЕАД (50%) и „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД (50%).

Според публикация във в. “Сега” от 2019 г. държавният телеком “Булгартел” продължава да трупа дългове и вместо държавата да се раздели с него, той продължава да работи и до днес. Отчетът за финансовата 2020 г., на “Булгартел”, компания под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), показва, че реализираната загуба възлиза на 201 хил. лв. Ръководството на компанията даже се хвали, че това е намаление на загубата с близо 60% спрямо предишната финансова година.

Интересно е, че компанията определя себе си като оператор от ново поколение, който предлага висококачествени и надеждни услуги през националната си оптична мрежа и чрез партньорство с международни оператори предоставя услуги практически във всяка точка в чужбина. Но всъщност той работи на загуба, а министерства, агенции, комисии и др. масово избират с обществени поръчки частните телекоми за телефония и интернет.

Аналогична е ситуацията с друго държавно предприятие “Съобщително строителство и възстановяване” ЕАД, с принципал министъра на транспорта и съобщенията. На дружеството, което е с отрицателни финансови резултати, е възложено задължението по реда на Закона за обществените поръчки да поддържа и експлоатира изградената от Държавната агенция за електронно управление инфраструктура по проект: BG161РО001/2.2-01/2011/001.

Проектът на обща стойност 39 млн. лв. е реализиран с цел “изграждане на критична, защитена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение (ДСП) за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на широколентовите услуги за гражданите и бизнеса в необлагодетелствани райони на България”. Интересен факт е, че на обявата на ДАЕУ не откликва нито един друг участник, а интересът към предоставяните от ДП ССВ услуги на едро за експлоатирана от тях инфраструктура е толкова нисък, че дружеството не може да покрие текущите разходи по поддръжката.

Отворените въпроси

Клуб “Z” изпрати запитване към Министерството на транспорта и съобщенията, както и до Министерството на електронното управление, от които очаква отговори на конкретните въпроси:

– Какви са конкретните планове на държавата за осигуряване на достъп до високоскоростен интернет за бизнеса и гражданите?

– Защо държавата е премахнала 5G коридорите от първоначалния план?

– Обсъждан ли е новият план с коалиционните партньори и заинтересовани страни?

– Как държавата ще избере тези 300 000 човека, на които ще осигури интернет? Съотношението цена-резултат оправдано ли е?

– Кое държавно дружество ще управлява тази мрежа?

– Какво се случва след 2026 г., когато приключи изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост?

– Какво се случва с вече изградената държавна мрежа? Какви приходи реализира за държавата към този момент?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.